Кодексът на самурая

В момента чета, или по-точно, се приспивам с Кодексът на самурая. 
Няколко думи за самата книга  - Будо Шошиншу, или "Наставления за поелите по пътя на воина", е авторитетен кодекс от нравствени принципи и практически съвети, които определят поведението на самурая при носене на службата и в личния му живот. Написан през 1686 г. от военния стратег Дайдоджи Юдзан (1939-1730), той е бил изключително популярен сред самураите през периода Едо, благодарение на стегнатото, ясно и задълбочено представяне на правилата на Бушидо - Пътят на воина. Вероятно принос за това има и обстоятелството, че самият автор строго се е придържал към тях и е бил известен сред съвременниците си като жив образец на вярност, самообладание и решителност.

Наред с образа на идеалния самурай за съвременния читател ще бъде не по-малко интересна и много ярката и жива картина на реалния всекидневен живот в Япония през този период - лениви и нехайни самураи, крадливи и подкупни чиновници, некомпетентни военачалници, потънали в пиянство и разврат владетели, изоставили всяка грижа за добруването на поданиците си. Мен лично силно ме плени един кратък откъс, в който се описва в каква обстановка трябва да се пие чай, или по-точно какво трябва да представлява хубавата чайна. Интересна и приятна книжка.

Steve Jobs' 2005 Stanford Commencement Address

Спутник, моя любов

Хареса ми колко бързо се влиза в историята и в главите на героите в този роман на Мураками. Не знам как ще е с другите му книги. Тази е първата, която прочитам. Разказът е на млад мъж, който в един момент открива, че е буквално обсебен от своята най-добра приятелка Сумире, която от своя страна се влюбва в по-възрастната от нея Миу. Двете потеглят на голямо бизнес пътешествие чиято крайна точка се оказва гръцки остров, където Сумире внезапно изчезва. Миу успява да се свърже с приятеля и, за да го помоли да дойде и помогне в откриването на изчезналата. Освен от умелия сюжет, изпитах неимоверно удоволствие от изящния стил на Мураками. Следващите две негови книги, която ще си купя смятам да бъдат "Норвежка гора" (която е филмирана) и "С Кафка на плажа",

Какво обичах

Приятелка ми препоръча горещо третият публикуван у нас роман на Сири Хуствет - съпругата на небезизвестния Пол Остър. Поизпотих се докато успея да намеря въпросната книга, която не се преиздава и е изчерпана в повечето книжарници, на доста места дори не бяха чували за нея.

Книгата е прекрасна, поне в по-голямата си част. Финалът силно ме разочарова, но не искам да обяснявам защо, не това е целта тук. Единственото ми желание е да предизвикам интерес към поредната майсторски написана книга. За разочарованията от прочетеното няма да пиша. Не желая да се изживявам като критик, защото знам, че нямам нито желание, нито умения, за да бъда такъв. В този блог имат място само интересни, умни и любими книги.

"Какво обичах" е книга за едно изключително мъжко приятелство между изкуствовед и художник. Стилът на Сири е изящен и плътен, красив, увлекателен и топъл. Читателят проследява целия съзнателен живот на героите, успява да надникне в най-интимните моменти от тяхното съществуване, както и в света на нюйоркския артистичен свят от 70те и 80те години.

Имаме си книжарница!

Ето че така мечтаната от нас онлайн книжарница е вече факт. Имаме желание и за една уютна физическа такава, разположена на тиха централна уличка, сред много зеленина и спокойствие, но живот и здраве, един ден и до там може да стигнем. Ако не спираме да мечтаем.

Книгите се намират в онлайн книжарницата за стари книги.

Малко повече за инициативата. Решихме, тъй като разполагаме с голям брой интересни заглавия, да започнем да продаваме, с идеята да си купуваме нови книги както и едно-2 електронни пособия за четене.  Беше идея, докато сайтът не стана факт. Вероятно след време ще започнем да предлагаме и част от новозакупените заглавия. Не е изключено да представим някое и друго храбро българско издателство.

Въпреки че болшинството от книгите са художествена литература, при нас можете да намерите техническа литература, учебници, медицинска литература, енциклопедии и речници. Не се колебайте да задавате въпроси през формата за контакт както и да питате за заглавия, които не сте успели да намерите при нас. Ще направим всичко, което е по силите ни, за да ви помогнем. 

Изключително важно за нас е хората да продължават да четат с удоволствие!

18 % сиво

Предпоследният български роман, на който попаднах е 18 % Сиво на Захари Карабашлиев. Историята е увлекателна, действието се развива динамично. Георят би могъл да бъде всеки един от нас. Нищо необикновено няма тук, и тъкмо в това е чара на историята. Не пуснах книгата от първата до последната страница. Изчетох я  на един дъх. За мен това е преди всичко една история за силната любов на един мъж към една жена. История за привличането, за приятелството, за борбата, за загубата и болката.
Радвам се, че има нов български роман, който предизвиква сериозен интерес сред читателите.  Защото на мен "осмо издание" ми звучи като наистина сериозен интерес. Не искам да правя реклама никому, просто реших да споделя тук силното впечатление, което малко книги са оставяли у мен. Финалът е повече от разтърсващ.

Кръглата риба

Шантава работа. Не много, но все пак шантава. Радвам се, че попадам на поредния нов български роман. Не съм чела друго от Момчил Николов, но с удоволствие бих.

Начало на историята:

Разказ за настъпващия Апокалипсис в лицето на една риба.

Главният герой е с изтрита памет, бивш агент по въпросите на свръхестествените явления. Събужда се в лудница и историята се завърта ... Останалото трябва да се прочете.

Параграф 22

Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.

Много зор видях с тази книга. Това беше преди доста години (7-8), когато направих първи неуспешен опит да я прочета. Издържах до главата, в която се появява Бял Полуовес и си казах, че по-далеч не мога... Последва втори опит, който се състоя само в мислене за книгата, основно над това дали си струва да я подхващам отново. Третият опит беше купуване, захвърляне на полицата в спалнята и гледане косо и отдалч в продължение на месеци... Е, прочетох я за по-малко от седмица съвсем наскоро. Умопомрачих се до такава степен, че успях да издиря и купя продълженето "Залезът" и още една книга на Хелър - "Нещо се случи".

Параграф 22 разказва за премеждията на Йосарян, пилот от американските военновъздушни сили в Италия по време на Втората световна война, без ни най-малко да се е старал да бъде такъв, и който, във всеки един момент, се опитва да се измъкне от здравата хватка на американската армия. За да успее да си тръгне по някакъв начин от тази касапница той трябва да пребори несломимия Параграф 22.  А самият чудесен Параграф 22 невинно обяснява, че за да приключи с летенето, един летец то той трябва да е луд. Просто трябва да откаже да лети. Лесно, нали? Отказвайки обаче, доказва сам, че всъщност е съвсем с всичкия си. В Италия кипи . Броя на полетите от 30 расте на 60... после на 70. В някакъв момент Йосарян осъзнава абсурда, в който е приклещен ... и започва да виси по болници и да споделя терзанията си с други герои, не по-малко ярки от самия него. Няма как да не спомена Вожда Бял Полуовес, "търговецът" Майндърбайндер, алчно копеле, което краде от другите войници и продава продуктите на черна борса.  Лудостта му стига до там, че организира нападение над собствената си база, което плащат германците.  Майор Майор, Шайскопф (как съм се смяла на това име) и Каткарт - малки винтчета в огромната машина на военната бюрокрация. И на фона на техните безумства (онези маршировки!) Йосарян всячески се опитва да саботира армията - трови храната на целия взвод, лежи в болницата измисляйки си какви ли не симптоми, стига до там, че дори променя военните карти. Не мога пропусна чудесният образ на мрачния доктор Данийка.

От всяка страница тече и се разлива абсурд. От всяки ред крещи Йосарян :"3а този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната."  Почти към края на книгата Хелър ни връща, този път с подробности, към полета, в който загива Сноуден.

За капак финала е толкова готин, че ти се приисква ти да си го измислил.

Една от най-хубавите книги. Завинаги.

Като за начало

един-два реда с обяснения. Реших да си пиша тук всичко, което ме вълнува във връзка с книгите около мен - купени, желани, подарени, спечелени, обсъждани, четени, недочетени, качество на книжното тяло, корици, издателства, преводи и каквото още се сетя във времето на съществуване на този блог.