сряда, 21 септември 2011 г.

18 % сиво

Предпоследният български роман, на който попаднах е 18 % Сиво на Захари Карабашлиев. Историята е увлекателна, действието се развива динамично. Георят би могъл да бъде всеки един от нас. Нищо необикновено няма тук, и тъкмо в това е чара на историята. Не пуснах книгата от първата до последната страница. Изчетох я  на един дъх. За мен това е преди всичко една история за силната любов на един мъж към една жена. История за привличането, за приятелството, за борбата, за загубата и болката.
Радвам се, че има нов български роман, който предизвиква сериозен интерес сред читателите.  Защото на мен "осмо издание" ми звучи като наистина сериозен интерес. Не искам да правя реклама никому, просто реших да споделя тук силното впечатление, което малко книги са оставяли у мен. Финалът е повече от разтърсващ.

Кръглата риба

Шантава работа. Не много, но все пак шантава. Радвам се, че попадам на поредния нов български роман. Не съм чела друго от Момчил Николов, но с удоволствие бих.

Начало на историята:

Разказ за настъпващия Апокалипсис в лицето на една риба.

Главният герой е с изтрита памет, бивш агент по въпросите на свръхестествените явления. Събужда се в лудница и историята се завърта ... Останалото трябва да се прочете.