Много зор видях с тази книга. Това беше преди доста години (7-8), когато направих първи неуспешен опит да я прочета. Издържах до главата, в която се появява Бял Полуовес и си казах, че по-далеч не мога... Последва втори опит, който се състоя само в мислене за книгата, основно над това дали си струва да я подхващам отново. Третият опит беше купуване, захвърляне на полицата в спалнята и гледане косо и отдалч в продължение на месеци... Е, прочетох я за по-малко от седмица съвсем наскоро. Умопомрачих се до такава степен, че успях да издиря и купя продълженето "Залезът" и още една книга на Хелър - "Нещо се случи".
Параграф 22 разказва за премеждията на Йосарян, пилот от американските военновъздушни сили в Италия по време на Втората световна война, без ни най-малко да се е старал да бъде такъв, и който, във всеки един момент, се опитва да се измъкне от здравата хватка на американската армия. За да успее да си тръгне по някакъв начин от тази касапница той трябва да пребори несломимия Параграф 22. А самият чудесен Параграф 22 невинно обяснява, че за да приключи с летенето, един летец то той трябва да е луд. Просто трябва да откаже да лети. Лесно, нали? Отказвайки обаче, доказва сам, че всъщност е съвсем с всичкия си. В Италия кипи . Броя на полетите от 30 расте на 60... после на 70. В някакъв момент Йосарян осъзнава абсурда, в който е приклещен ... и започва да виси по болници и да споделя терзанията си с други герои, не по-малко ярки от самия него. Няма как да не спомена Вожда Бял Полуовес, "търговецът" Майндърбайндер, алчно копеле, което краде от другите войници и продава продуктите на черна борса. Лудостта му стига до там, че организира нападение над собствената си база, което плащат германците. Майор Майор, Шайскопф (как съм се смяла на това име) и Каткарт - малки винтчета в огромната машина на военната бюрокрация. И на фона на техните безумства (онези маршировки!) Йосарян всячески се опитва да саботира армията - трови храната на целия взвод, лежи в болницата измисляйки си какви ли не симптоми, стига до там, че дори променя военните карти. Не мога пропусна чудесният образ на мрачния доктор Данийка.
От всяка страница тече и се разлива абсурд. От всяки ред крещи Йосарян :"3а този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната." Почти към края на книгата Хелър ни връща, този път с подробности, към полета, в който загива Сноуден.
За капак финала е толкова готин, че ти се приисква ти да си го измислил.
Една от най-хубавите книги. Завинаги.
